Мюсюлманинът - Човек на мира

   Всеки човек, от първият до последния, взема определена позиция / страна/, или взема страна  на войната или на мира. Този избор дава насока в живота на индивида и на обществото. С планирането на своя живот, собственикът на избора не остава сам, а този избор естествено въздейства на индивида и обществото. Историята е свидетел на това. Такава е ситуацията и днес, такава ще бъде и утре. 

Собственикът на всичко, което съществува, съвършената хармония във вселената и Твореца на мира, нашият Господар, е обявил на човешкия род Исляма, път, от който Той е доволен. Самата дума Ислям, както и същността на неговата идея означава МИР. Ние, мюсюлманите, с оглед на това,  че сме  избрали исляма, безрезервно сме на страната на мира.

Да, мюсюлманинът е човек, който е на страната на мира. Мюсюлманинът не иска скандали и безпорядък на земята. Мюсюлманинът е на страната на мира, справедливостта, спокойствието, а се противопоставя на малодушието и безредието. Името, което носим през историята ни дава повод  да се радваме на усилията, които сме положили за запазването и поддържането на мира по време на нашите борби.

Правилно сме разбрали желанието на нашия Господар  и постъпвайки според него никога не сме били агресори и тирани. На въпроса:,, Каква е основата на нашата цивилизация? "Отговаряме, че това е мирът, и всеки разумен би признал, че това е така. И днес наша основна идея в тази насока и усилия е същата. Да бъдем в мир с нас самите, със сърцето си, в мир с нашия Господар - Собственикът на нас и на всички светове, в мир с всички създания заради Твореца .  Да, ние сме миролюбиви и деца сме на миролюбиви. Легитимацията на любителя на мир е голям капитал, който сме го наследил и сме длъжни да пазим.

Тези задължения могат да извършват само хора, които имат любов, а тя се получава с очистване  на сърцето от нещата, които нашия Господар не иска и освобождаването на самите тях от подчиняването на своя нефс /душа/. Преди всичко трябва да отправим своите намерения в тази посока, и да се присъединим към хората, които полагат усилия по този път. Само тогава ще дойде краят на кавгите между нас, а братството и единството, което Аллах /субаханеху ве теаля/ иска от нас, ще бъде осъществено. Всеки мюсюлманин, който спазва това е наш брат. Вярващите не търсят грешките си едни на други, а препоръчват истината и търпението.

Ние, които скъпо платихме за обстановката в своите краища, а и днес плащаме, деца сме на една история и една цивилизация. Ако между нас има от онези, които са склонни на скандал и полемики, трябва по най-добър начин да им напомним за нашия дълг да съхраним мира. Правейки това трябва да действаме внимателно, като не забравяме удовлетворението на Аллах и редовно преразглеждаме нашите намерения. Настоятелността  в постигането на целите, без правилно поставени намерения са напразни и няма да бъдат приети от нашия Господар. Намеренията трябва да бъдат чисти, с цел постигане задоволството на Аллах. От хадиса сме наясно, че намерението на вярващия е по-добро от неговото дело. В делата може да се появи двуличие, а в намеренията не.

Специално трябва да се отбележи, че вярата на Аллах не може да се използва като средство за постигане на лични цели. Тази забрана трябва непрестанно  да присъства в нашите сърца. От тази подлост трябва да бягаме като от унищожителен огън, трябва непрекъснато да бъдем будни, защото този принцип не подлежи на коментар.

Мюсюлманинът е  наместник на Аллах на земята. Целта на неговото наместничество  се състои в слугуването на Аллах /джелле шеануху/. Разрешаването на личните и социални проблеми е свързано с много трудности и не могат да бъдат решени от онези, чиито сърца са пренебрежителни към споменаването на Аллах.  

„…,и не се подчинявай на онзи, чието сърце оставяме да нехае за Нашето споменаване, и той следва страстите си, и делото му е погубено!”" (Кехф, 28).

Това е възпитанието на исляма, животът такъв, какъвто се изисква от нас.
Надяваме се, че всички ние, които споделяме еднакви чувства, няма да пестим усилия в постигането на тази цел. Несъмнено Аллах /субаханеху ве теаля/  ще напъти нашите  сърца към правия път, ако наистина Му вярваме. Единствено Аллах /С. Т./ дарява с успех.