КАКВО СЕБЕОТРИЦАНИЕ Е ИСТИНСКАТА ЛЮБОВ

     Жена ми извика: ”Колко дълго ще се втренчваш в този вестник? Ще дойдеш ли тук,за да накараш скъпата си дъщеря да изяде вечерята си?”

Захвърлих вестника настрана и се втурнах към мястото на действието. Единствената ми дърещя Синду гледаше изплашено. От очите й бликаха сълзи. Срещу нея беше поставена купа,пълна до горе с ориз с извара. Синду беше добро дете,доста умна за възрастта си. Тя тъкмо беше навършила осем години. Тя особено много мразеше ориз с извара. Майка ми и съпругата ми бяха православни християнки и твърдо вярваха в „превъзходните качества” на това ястие.

Прочистих си гърлото и посочих купата: ”Синду, скъпа,защо не хапнеш няколко лъжици от ориза? Заради мен,съкровище. Ако не го направиш, майка ти  ще ми се кара.”
Усетих как зад гърба ми жена ми се намръщи .Синду отстъпи малко и избърса сълзите си с опакото на ръката.

„Добре, татко. Ще ям-не само няколко хапки, а цялото това. Но вие ще ...”
Синду се колебаеше. ”Татко,ако изям всичкия ориз с извара, ще ми дадете ли това, което поискам?”
„Разбира се, скъпа.”
„Обещаваш ли?”
„Обещавам.”

Аз сложих ръката си върху протегнатата мека розова ръчичка на дъщеря си и сделката беше сключена.
”Накарай мама също да обещае.” -настояваше дъщеря ми. Съругата ми постави своята ръка върху тази на Синду, измърморвайки „обещавам”, без каквото и да е чувство.

Започнах да се безпокоя.
„Синду, скъпа, ти няма да настояваш да получиш компютър или някакъв друг скъп предмет, нали? В момента татко ти няма толкова пари.”
„Не, татко. Няма да искам нищо скъпо.”

Бавно и търпеливо тя изяде цялото количество. Тихомълком се гневях на жена си и майка си, затова че насилваха детето ми да яде нещо, което то ненавижда. След като изпитанието приключи, Синду дойде при мен с изпълнени с очакване очи. Цялото ни внимание беше съсредоточено върху нея.
„Татко, аз искам да си обръсна главата тази неделя.” -беше искането й.
„Ужасно!” -изкрещя съпругата ми -„Момиче с обръсната глава. Невъзможно!”
„В нашето семейство-никога!” -провикна се майка ми - „Тя гледа твърде много телевизия. Културата ни напълно се заличи с тези телевизионни програми.”

„Синду, мила, защо не поискаш нещо друго? Ние ще се натъжаваме като те виждаме с напълно гола глава.”
„Не, татко. Не искам нищо друго.” -каза категорично Синду.
„Моля те, Синду, защо не се опиташ да разбереш чувствата ни?” -опитах се да преговарям с нея.
„Татко, ти видя колко трудно беше за мен да изям този ориз с извара.” -Синду беше обляна в сълзи.
„И ти ми обеща да ми дадеш каквото пожелая. А сега ти се отмятяш от думите си. Нали ти ми разказваше историята за крал Харишчандра и поуката беше, че трябва да държим на обещанията си, независимо какво ще ни струва това.”

Беше дошло време да поема отговорността си. Обещанието ни трябваше да се спази.
„Ти да не си полудял.” -извикаха в хор майка ми и жена ми.
„Не. Ако се отвърнем от думите си сега, тя никога няма да се научи да отстоява мнението си. Синду, желанието ти ще бъде изпълнено.”

С обръсната глава, Синду имаше кръгло лице, а очите й изглеждаха големи и красиви.
В понеделник сутрин аз я заведох до училището й. Беше невероятно да наблюдавам моята гологлава Синду да крачи към класната си стая. Тя се обърна и ми махна. Аз също й помахах с усмивка.
Точно тогава едно момче слезна от кола и извика: ”Синдуджа, моля те изчакай ме! ”Каква изненада беше за мен голата глава на това момче. Може би сега това е на мода, помислих си аз.

„Господине, Вашата дъщеря Синдуджа е наистина невероятна. ”Без да се представи една госпожа излезе от колата и продължи: ”Онова момче, което върви заедно с дъщеря ви, е моят син Хариш. Той страда от...рак на кръвта. ” Тя замълча за момент, за да преглътне риданията си. ”Хариш не можа да посещава училище последния месец. Той загуби цялата си коса, заради страничните ефекти от химиотерапията. Той отказваше да се върне на училище, тъй като се страхуваше от неумишлените, но жестоки шеги на съучениците.
Синдуджа го посети миналата седмица и му обеща, че ще се погрижи за проблема с подигравките. Но аз никога не съм си представяла, че тя ще принесе в жертва красивата си коса, заради сина ми!
Господине, вие и съпругата ви сте благословени с толкова благородна дъщеря.”
Стоях като замръзнал. И тогава се разплаках.
Мое малко ангелче, ти ме научи какво себеотрицание е любовта.