И не казвайте на онзи, който приветства с мир: «Ти си неверник-кяфир »
Хвала на Аллах, Повелителя на световете, мир и благослов за Пратеника на Аллах /салляллаху алейхи ве селлем/, неговото семейство и всички му праведни сподвижници! Когото Аллах напъти в правия път, никой не може да го отклони, и когото Аллах отклони от правия път, никой не може да го насочи във верния път. Свидетелствам, че няма друг бог, освен Аллах! Един е Той и няма съдружници! Свидетелствам също така, че Мухаммед е Негов раб и пратеник!
И нататък …
Шериатът предпазва от повърхностното отношение към въпроса за обвинение в неверие (такфир) на мюсюлманите. Всевишният Аллах е казал в Своята Книга: О вие, които повярвахте! Когато странствате по пътя на Аллах, изяснявайте си и не казвайте на онзи, който ви отправи поздрав: “Ти не си вярващ”/4:94/
Свещения Коран забранява да се нарича неверник човека, чиито външни белези показват, че той е мюсюлманин, и припомня:: Такива бяхте преди, но Аллах ви облагодетелства./4:94/Това означава, отнасяйте се с хората така, както искате те да се отнасят с вас. Защото самите вие сте били такива преди време, но Аллах ви е оказал милостта Си.
Пратеникът на Аллах /салляллаху алейхи ве селлем/ е възпитавал своята общност да страни от обвинението в неверие (куфур), и да бъде крайно внимателна по този въпрос, както и старателно да избягва всякакви намеци за такфир. Пратеникът на Аллах /салляллаху алейхи ве селлем/ е казал: «Ако някой каже на своя брат: «О, неверник», то това ще постигне един от тях двамата». Това значи, че към обвиняващия ще се върне греха на неверието, ако обвинения е бил в действителност мюсюлманин.
Някои учени оценяват необоснованото обвинение в неверие на мюсюлманин като бунт и вражда с Аллах. Имам Абу Дауд /рахимеху Аллах/свежда в своя сборник хадис за двама души от Исраилевите синове, единият от които се е покланял на Всевишният Аллах, а другият е бил грешник.
Праведникът постоянно е казвал на грешника да се въздържа от греха, наставлявал го, и така, докато нечестивеца веднъж не му казал: «Махай се по-далеч от мен! Ти не си ми надзирател ». Тогава благочестивият възкликнал: «Кълна се в Аллах, Той никога няма да ти прости ».
В гнева си и от слаби познания той произнесъл тези страшни думи, означаващи куфур: «Кълна се в Аллах, Той никога няма да ти прости ». Тогава Всевишният Аллах казал: «Кой сквернослови за Мен, че Аз никога няма да опростя на този човек?». А когато Аллах им прибрал душите, попитал праведника: «Нима ти си Моя надзирател? Или знаеш всичко за Мен?» и повелил на меляикетата да хвърлят го в Джехеннема, а другия да отведат в Дженнета. И всичко това поради произнасянето от страна на праведника на думи без знание, относно опрощаването на Аллах.
Когато човек съди или дава оценка на хората, той е длъжен да бъде внимателен, трябва да се страхува от Всевишният Аллах и не бива да проявява прибързаност, особено по въпроса за обвинение в неверие такфир. Учените говорят, че да се припишат хиляди атеисти към Исляма е по-леко, отколкото да отлъчиш един мюсюлманин от Исляма. Това означава, че да наречеш хиляда атеисти мюсюлмани е по-леко пред Аллах и има по-малка вреда, отколкото да наречеш един мюсюлманин неверник (кяфир). |
Защо? Защото да наречеш атеиста вярващ, това засяга само правото на Всевишният Аллах , а обвинението на правоверен в неверие (куфур) оскърбява и нарушава правата на хора, а те няма да оставят без възмездие нарушението на своите права в Съдния Ден.
Обвинението в неверие е много сериозно нещо. Обвинението в такфир има редица, установени от Шериата условия.
Първото. Обвинението в куфур не може да се прилага от всеки човек. А само от учен алим, който детайлно познава Шериата и условията необходими за прилагането му.
Второ. Необходимо е достоверно да се убеди в това, че даден човек е произнесъл нещо, което може да стане причина за обвинение в неверие такфир. Не трябва в случай на обвинение в неверие да се опира на слухове или на това, което е написано в интернет и т.н. Задължително е да се знае много ясно, че в действителност има причина за обвинението в неверие.
Трето. Необходимо е да има увереност, че произнесеното от някой означава именно неверие или пък показва неверие в съответствие с нормите на Шериата. Не всяко прегрешение е неверие и не всеки грешник е неверник.
Нещо повече, някои хора произнасят думи, които външно означават неверие, но по отношение на тях не се постановява съответното решение, защото те са могли да произнесат тези думи от невежество, или пък биха могли да кажат това неумишлено, или пък това е било извършено в следствие на неправилно разбиране на Шериата.
Някои хора извършват неверие без да знаят, че това е такова, и смятат че го правят правилно. За такъв човек, както е казал Ибн Кудама и други улеми, не е позволено да се обвини в неверие (такфир).
Имало е такъв случай с един от сподвижниците, участник в битката при Бадр, който разкрил тайна за Пророка /салляллаху алейхи ве селлем/. Той съобщил на врага, че мюсюлманите се събират, за да се отправят към Мекка. Тази постъпка означава любов към невярващия враг и помощ за тях във войната им срещу мюсюлманите. Това обаче, е само външно действие, тъй като не е било обусловено от вътрешно убеждение.
Затова той казал на Пророка /салляллаху алейхи ве селлем/: «Аз не съм станал неверник след като приех Исляма ». Тази постъпка той е извършил не защото се е отрекъл от Исляма, а защото неговите «деца и роднини се намират в ръцете на корейшите » и той е «искал да ги защити ».
Така е обяснил своята постъпка и въпреки, че това е било неприемливо, Пратеникът на Аллах /салляллаху алейхи ве селлем/, не го е обвинил в такфир. Нещо повече, той /салляллаху алейхи ве селлем/, казал на Омар Ибн ал-Хаттаб /радияллаху анху/, който предложил да се екзекутира предателя: «Откъде знаеш, а може Всевишният да се е обърнал към участниците в битката при Бадр и да е казал: «Правете, каквото искате, наистина Аз съм ви простил».
Също така се предава от Кудама Ибн Мазун /радияллаху анху/, че той пиел алкохол смятайки го за позволено. А това се явява неверие, ако човек определи за разрешено онова, което ясно и точно е забранил Всевишният Аллах в Своята Книга.
|
Веднъж сподвижниците го довели при Омар /радияллаху анху/ и той го попитал защо постъпва така. Този му отговорил, че Аллах е разрешил това. Омар /радияллаху анху/ пак повторил въпроса си: «на кое място в Корана се говори за това?» «Нима Всевишният Аллах не е казал: За онези, които вярват и вършат праведни дела, няма прегрешение в онова, което са вкусили [преди възбраната], ако са се бояли и вярвали./5:93/ А пък аз съм от участниците в битката при Бадр», - отговорил той.
И сподвижниците не са го обвинили в неверие за това, че е пиел, а просто са изпълнили наказание за пиене на алкохол, тъй като е обяснил своята постъпка като заблуждение, а не като неверие (куфур). Ето защо спрямо човек, който не разбира правилно ясните предписания на Шериата, не се отправя обвинение в неверие (такфир).
Същото е и по отношение на невежите. Всевишният Аллах е казал: И не наказвахме [хората], докато не проводехме пратеник./17:15/
Един човек не може да бъде признат за неверник, освен ако не му бъде приведен ясен аргумент, и не бъде разяснена истината, а той пак да се инати и да отстоява своята позиция, водеща го към неверието (куфур).
Много учени са казали: «Да се признае някой за неверник, е изключително право на Аллах и Неговия Пратеник /салляллаху алейхи ве селлем/ ». И затова не трябва да се обвинява в неверие някой си освен тези, за които ясно са казали Аллах и Неговия Пратеник /салляллаху алейхи ве селлем/. Такфир не може да бъде обусловен от човешки съображения и страсти, той обаче е подчинен на текстовете от Шериата.
Човек не може да бъде признат за неверник без наличието на абсолютната убеденост в това. Извод за куфур не трябва да се прави върху основата на прости предположения, съмнения, вероятности и т.н. Улемите отбелязват, че в случай на такфир, ако има дори само едно оправдание против 99 обвинения, то се произнася решение в полза на това, че човека се смята за мюсюлманин.
Нещо повече, това засяга въпросите, по които има разногласие сред юристите улеми. Обвинението в неверие може има само по въпросите на безспорните и ясни основи на Шериата, ако човек започне да ги отрича и друго подобно.
Пазете се от това да обвинявате мюсюлманите в куфур. Това води до страшна фитна, смут и раздор и се явява бунт срещу Всевишният Аллах и Неговият Пророк /салляллаху алейхи ве селлем/!
Мустафа Махдум, ректор на Института за подготовка на имами и хатиби, доктор на шериятските науки (Медина)
|
|