Етикет на разговора

Често ли следим за нашите разговори, за думите, които ежеминутно летят от езика. Думите това не са просто звуци, тресящи въздуха. Това са нематериални постъпки, и за всяка дума човек ще носи отговорност пред Всевишният Аллах. Нашите безобидни разговори, могат да се окажат мощно оръжие на шейтана, водещи до греховни постъпки и плачевни резултати. Езикът, това е последната му надежда да отклони правоверната благочестива жена, унищожавайки с една дума много праведни дела. И обратното, благият разговор ще стане причина за увеличение на вярата и благочестието.

От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че Пророкът Мухаммед салляллаху алейхи ве селлем, е казал: "Наистина, рабът може да каже нещо угодно на Всевишния Аллах, на което да не обърне внимание, но за което Аллах да го извиси в много степени, и раба може да каже нещо, предизвикващо яростта на Аллах, на което да не обърне внимание, но за което Аллах ще го хвърли в Джехеннема " /Този хадис е сведен от ал-Бухари./

Трябва да се помни, че думите не се разтварят в небитието, всяка фраза се фиксира от меляикетата и се записват, като хубави или лоши, няма трето положение. Всевишният Аллах е казал: Той (човекът) не проронва нито една дума, без да я запише не заспиващият страж./50:18/

За сдържаният език на мюсюлманина е обещан Дженнет, тъй като той е контролирал своята реч.
Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е казал: "Онзи, който ми гарантира за това , което се намира между челюстите му (езика) и между краката му, аз ще се застъпя за него да попадне в Дженнета. " /Този хадис е сведен от ал-Бухари, и Муслим/.

Непозволени приказки. Обсъждане и сплетни.

Веднъж Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, попитал хората: "Знаете ли вие, какво е това хула (гайбет)?" Те отговорили: "Аллах и Неговият Пратеник занаят по-добре ". Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: "Това е да споменаваш своя брат по вяра с качества, които не биха му харесали. " Тогава някой попитал: "А ако моят брат наистина притежава онова, което аз казвам?".

Той Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: "Ако той наистина притежава това, което казваш за него, то ти злословиш и извършваш гайбет, а ако не притежава това, то тогава го клеветиш". /Този хадис е сведен от Муслим/.

Гайбет – това е обсъждане на човек зад гърба му, обсъждане на неговите качества, характер, външност.

Бухтан – това са сплетни, клевета, недостоверна информация за човека.
Преди, да се каже нещо, е нужно да се помисли. Защото наистина, езикът може да повлече човек в Джехеннема.

Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е предупредил Муаз, хващайки се за езика, той е казал: "Придържай се към това!"

Муаз попитал: "О, Пратенико на Аллах! Нима от нас ще се изисква за това, че сме разговаряли?"
Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, възкликнал: "Да се лиши твоята майка от теб! А нима завличат и хвърлят хората с лице в Огъня за нещо друго, освен за клеветническите (им) речи?!"/Този хадис е сведен от Ибн Маджа/.

Един от примерите за това, колко мерзко и долно дело се явява пред Всевишният Аллах незначителните коментари по адрес на друг човек относно неговата външност, дрехи, служи разказа за забележката към Айша радияллаху анху, жена на Пророка салляллаху алейхи ве селлем. Веднъж за една от жените на Пророка салляллаху алейхи ве селлем, тя казала: "София е малка". На това Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, отвърнал: "Дори ако твоите думи се смесят с водата на цяло море, все едно ще остане миризма".

Необходимо е да се защитава честта на друга жена от гайбет: "Аллах ще сметне задължително за Себе Си да освободи от огъня този, който защити честта на своя брат от злословия"/Този хадис е сведен от Ахмед/

Сплетните са път към мъченията в гроба. Веднъж Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, минавал покрай два гроба казал: "...наистина, тези двамата са подложени на мъчения и ги измъчват не за големи грехове. Единият от тях е бил сплетник, а другият не се е очиствал от урината си ".
Какво стимулира извършването на гайбет?

Самолюбието (например, "Те са толкова глупави …")
Завист
Желание да се отмъсти
Поддържане на сплетни в разговор
Шеги
Гордост
Надсмиване, присмиване

Лошите мисли са "гайбет" на сърцето. От такива мисли трябва да се спасяваме чрез прибягване за помощ към Аллах с еузу билляхи минешшейтанирраджим.

Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е казал: "Не си завиждайте един друг, не изпитвайте ненавист един към друг, не подслушвайте беседващи, не бъдете скъперници, егоисти, алчни и користни. Не търсете недостатъци в другите хора, не преувеличавайте цената на стоката, която вие не желаете да закупите, не се изоставяйте един друг, не се карайте, не роптайте по повод сделките на друг измежду вас. Бъдете братя, раби на Аллах! Той ви е заповядал: мюсюлманинът е брат на мюсюлманина, той не го притеснява, не го оставя без помощ и не го презира " /Този хадис е сведен от Муслим/.

Много често жената не може да запази скрита доверената й тайна. Ако мюсюлманин не може да съхрани довереното му изцяло, било то вещ, пари или тайна, то това означава, че той притежава едно от качествата на лицемера мунафик, съгласно хадиса: "Лицемера има три признака: той лъже, когато говори, не изпълнява обещанията си и не съхранява довереното му ".

Запазването на тайна е присъщо само на най-добрите измежду правоверните. Един от примерите е историята на Абу Бакр и Осман, когато Омар Ибн ал-Хаттаб предлагал на всеки от тях за жена овдовялата си дъщеря Хафса. Омар радияллаху анху, е разказал: "Аз се срещнах с Осман и му предложих за жена Хафса, казвайки: Ако ти желаеш аз ще ти я дам за жена. Той отговорил, че ще помисли над това. Аз изчаках няколко дни. След това той ме срещна и ми каза, че няма да се жени. След известно време аз предложих на Абу Бакр за жена своята дъщеря. Но, той премълчал и нищо не ми каза в отговор. Аз му се разсърдих повече, отколкото на Осман. След няколко дни за нея се сватоса Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, и аз му я дадох за жена. А след това ме срещна Абу Бакр и каза: "Ти навярно ми се разсърди, когато не ти отговорих ". Аз казах: "Да!" Тогава той каза, че е знаел за това, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, му е споменал за нея и само това му попречило да ми отговори на направеното му предложение.

Жените, които са възприели ръководството на Исляма, чиито сърца са били изпълнени с вяра, а душите озарени със светлина, също така са пазели предано тайната.

Пустословие, празнословие.

Пустословието се явява, както и гайбета, една от най-разпространените болести на езика. Човек бърбори за ненужни неща, като така напразно губи своето и чуждото време. Понякога "безобидното" говорене на празни приказки става причина за много конфликти, спорове, към които водят недоразбраните или измислени разговори. Любовта към празнословието отделя човека от Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, и дори в Съдния Ден: "Най-любимите ми от вас и най-близките в Съдния Ден – ще бъдат онези от вас с най-добрия нрав. Най-ненавистните ми от вас и най-далечните в Съдния Ден – ще са празнодумците, хората, които се стараят да покажат своето красноречие прекалено и горделивците" /Този хадис е сведен от Ахмед/.

Омар Ибн Абдулазиз е казал: "Който много споменава смъртта и Съдния Ден – той се задоволява с малко. И който установява връзка между разговорите и постъпките – ще върши много и говори малко ".

От общият етикет при беседа

Богобоязливата мюсюлманка уважава чувствата на другите хора, старае се да не нанася обиди се отличава с наблюдателност. Вследствие на това тя винаги проявява тактичност, знаейки, че никога не трябва да говори на непонятен език за третия събеседник, “шепнейки” за него. "Ако бъдете трима, нека двамата да не си шептят тайно от третия, докато не се присъедините към другите хора, тъй като това ще го огорчи"/ Този хадис е сведен от ал-Бухари, и Муслим/.

Благородните сподвижници, в които са въплътени ислямските етични норми никога не са пренебрегвали уважителното отношение към хората. Абдуллах Ибн Динар е разказал: "Веднъж, когато се намирахме заедно с Ибн Омар в дома на Халид Ибн Укба, който се намираше до пазара, дойде някакъв човек, който искаше да побеседва с него насаме.Освен мен и Омар нямаше никой друг. Тогава той повика още един човек и каза: "Отдалечи се малко настрани, защото съм чул как Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: "Нека двама да не си шепнат в присъствието на трети ".

Не трябва да се влиза в спорове, тъй като те много често изострят отношенията и водят до конфликти. Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал:"Аз гарантирам дом на края на Дженнета на онзи, който изостави спора, дори да е прав. Аз гарантирам дом в средата на Дженнета на онзи, който остави лъжата дори и шегата. Аз гарантирам дом в най-високата част на Дженнета на онзи, който има добър нрав ". /Този хадис е сведен от Абу Дауд/.

Враждебните спорове- са врата към шейтана, който сее вражда между мюсюлманите, отделяйки ги от любовта и привързаността. "Най- ненавистният при Аллах е този, който спори и проявява вражда " /Този хадис предаден от Айша радияллаху анх, е сведен от ал-Бухари/.

Забранени са насмешки и издевателствата над хората. На правоверният, признаващ Всевишният Аллах е забранено да се присмива над когото и да било или да превръща хората в обект на свои издевателства, високомерие и замаскирано тщеславие и презрително отношение към другите. Всевишният Аллах е казал: О вие, които повярвахте! Нека едни хора не се присмиват на други! Може да се окажат по-добри от тях. Нито жени на жени... Може да се окажат по-добри от тях. И не се хулете, и не се назовавайте с оскърбителни прякори! Колко лошо е името нечестивост подир вярата! А които не се покаят са нечестивци./49:11/

В една от мъдросттите се казва: "Раните от копия заздравяват, но онова, което езика е нанесъл няма да заздравее. ".

Ислямът забранява да се обиждат един друг хората, както и да се наричат с обидни прякори и прозвища. Ислямът порицава подозрителността и недоверието един към друг, защото обществото трябва да се основава на душевната чистота, взаимното доверие, а не върху подозрителност, зли мисли и недоверие един към друг.

Ислямът отхвърля лъжливите обвинения и клеветата. Всевишният Аллах е казал: О вие, които повярвахте! Странете от честите подозрения! Понякога подозрението е грях. И не се дебнете, и не злословете един за друг! Нима на някого от вас ще се хареса да яде плътта на мъртвия си брат? Вие се отвращавате от това. И бойте се от Аллах! Наистина, Аллах е Приемащ покаянието, Милосърден./49:12/

Клеветата и сплетнята – са по-страшен грях от лъжливите обвинения. В Свещения Коран Всевишният Аллах е осъдил този порок, казвайки: И не се покорявай на онзи, който все се кълне и е жалък, клеветник, който разнася сплетни, възпира доброто, престъпва, съгрешава./68:10-12/