Длъжни сме да следваме достоверната сунна

Няма съмнение, че положението на днешните мюсюлмани зависи от придържането им към Сунната, тъй като Възвишеният Аллах укрепва по земята онези, които се управляват от нормите, установени от Пророка Мухаммед /салеллаху алейхи ве селлем/.

Единственият път, който води към просперитет мюсюлманите в този и бъдещия свят е практикуването на Исляма от извора като източник на идеалната система в човешкия живот. Задължение е на вярващите да се подчинят във всички неща на Аллах и Пророка му Мухаммед /салеллаху алейхи ве селлем/.

Великият Аллах е казал:

„И когато Аллах, и Неговият Пратеник, отсъди някакво дело, нито вярващ, нито вярваща имат право на избор в това дело. А който се противи на Аллах и на Неговия Пратеник, той вече е в явна заблуда.” (Ел-Ахзаб:36)

Друг айет гласи:

„Но не ­ кълна се в твоя Господ! ­ те не ще станат вярващи, докато не те сторят съдник за всеки възникнал спор помежду им; после не намират затруднение у себе си относно онова, което си решил и напълно се подчиняват.” (Ен-Ниса: 65)

Пророкът / салеллаху алейхи ве селлем/ е казал: "На мен ми е изпратен  Корана и нещо подобно на него." (Ебу Давуд, 4604, Ахмед, 4 / 130 и Тахавий в част Шерхуль-Меани, 4 / 209, с достоверна верига от преносители. Виж: Сахихул-Джамиа, 1 / 516-:” А  думите... „и нещо подобно на него”, се  отнасят за Сунната)

Многобройни са аргументите, които доказват задължителното  следване на Сунната. От горе посочените айети и хадиси  може да се отбележи, че Сунната  е безспорен източник на Исляма и не е правилно да се следва било нечии решения и мнения, ако противоречат  на думите  или делата от Пратеника на Аллах Мухаммед /салеллаху алейхи ве селлем/.

Ислямските  учени са тълкували Корана и Сунната  въз основа на наличната аргументация. Те не са следвали сляпо становищата на техните предшественици, особено когато става дума за въпроси, за които няма категорични доказателства. Те са били далеч от всякакви слепи пристрастия. Не са отстъпвали от Сунната, когато се потвърди нейната достоверност, знаейки, че мненията на учените не могат да заместят низпосланото.

Един ден имам Шафий, споменал  хадис, и потвърдил неговата достоверност, и някой от присъстващите го попитал да ли бил приел работата по /според/ този хадис (т.е. дали го прилагал). Имам Шафий се ядосал и попитал: "Нима съм християнин или може би си ме виждал в църквата? Нима ще се самоунищожа? Като предавам хадис и не приемам работа, според него?"  Това предание е отбелязано от имам  Суюти в раздела „Мифтахул-Дженне” (стр. 16).

Знаменитият табиин Муджахид бин Джебр е казал: „От всеки се приема и отхвърля с изключение на Пратеника Мухаммед /салеллаху алейхи ве селлем/.” Ебу-Нуайм в „Хилйетуль-Евлия”3/300 и Бейхаки в „Ел-Медхаль”1/107 с надеждна верига от преносители
Тези думи също се приписват и на ибни Аббас /радиалаху анху/ и имам Малик-/Р.А/.

Абдула ибни  Mубарек е съобщил, че Ебу Ханифе е казал: "Когато Пророка /салеллаху алейхи ве селлем/ е казал нещо, то е неприкосновено, а  когато асхабите /сподвижниците/ са казали нещо, можем да избираме между техните становища. А когато става въпрос за изявления на табиините, тях можем да ги обсъждаме.” (Ибни Абдульберр в дяла Ел-Мунтека стр.145 и Бейхаки в дяла Ел-Медхаль,1/111 с добра верига от преносители)

Големия авторитет в хадис Ебу Бакр ибни Хузейме казва: "Ничии думи не могат да се съпоставят с думите на Пратеника /салеллаху алейхи ве селлем/, ако те са достоверно пренесени.”  (Бейхаки в дяла Ел-Медхаль,1/106, Хатиб в Ел-Факиху вель-Мутефеккиху, 1 / 536, и Кайсерани в Тезкиратуль-хуффаз, 2 / 728, с правилна верига от преносители)

Идентично на  това е казал Умер ибни Абдульазиз. (Дарими- 432, Aджурий в Аш-Шерия, 1 / 182, Ибн Насър Meрвезий в Ес-Сунна- 96, Хатиб в Ел-Факиху вель-Мутефеккиху, 1 / 508, с добра верига от преносители)

Ние виждаме, че нашите предшественици са смятали Сунната за принцип, чрез който може да се съди между хората. Никой от тях не е казал че е необходимо да се следват някои ислямски учени индивидуално, защото непогрешимостта в религията принадлежи само на пратениците, а учените може да сгрешат при тълкуването на правните въпроси, независимо от нивото на тяхната компетентност. Най-изтъкнатите ислямски личности и основатели на великите правни школи не са позволили някой да  ги следва сляпо или пък да предпочита техните становища пред хадисите на Пратеника /салеллаху алейхи ве селлем/.

Имам Ебу Ханифе е  казал: "Когато се установи автентичността на хадисите, това е и моето мнение." (Хашйету ибни Абидин, 1 / 385) Имам Ибн Aбидин приписва тези думи на имамите на четирите юридически школи.

Също така това се предава от Ебу Севр. (Виж: Сийер еалямуль-нубеля, 10/35 на имам Зехебий)
Имам Малик казва: "Аз съм човек, мога да погодя, а и  да сгреша. Когато видите, че моето мнение съвпада с Корана и хадисите, приемете го, в противен случай отхвърлете го." (Виж: Meвахибуль-Джелил, 3 / 40, Ал-Ихкям, 6 / 244, от Ибн-Хазм и Иалямул-Мувеккиин, 1 / 75, на Ибнуль-Каййим)

От Имам Шафийи се предават следните думи: "Недопустимо е учения да пренебрегне словата на Мухаммед /салеллаху алейхи ве селлем/ заради нечие становище .” (Виж: Ал-Ум, 7 / 260, Имам Шафий и Хилйетуль-Евлия, 9 / 107)

„Ако забележите нещо в моите книги да противоречи на сунната от Пратеника /салеллаху алейхи ве селлем/, приемете  Сунната и отхвърлете моето мнение.” (Бейхаки в Ал-Meдхаль, 1 / 205, и Хатиб в Ел-Факиху вель-Мутефеккиху, 1 / 389, с правилна верига от предаватели. Виж: Ел-Меджмуа, 1 / 136, Тухфетул-Ахфези, 1 / 456, Субулюс-Селям, 4 / 38)

„Ако ви спомена достоверен хадис и после забележите, че не постъпвам според него, знайте че съм си загубил ума.” (Бейхаки в Ал-Meдхаль, 1 / 205, и Хатиб в Ел-Факиху вель-Мутефеккиху, 1 / 389, с правилна верига предаватели)

„Мюсюлманите са единодушни в мнението, че не е позволено да оставят автентичен хадис, заради нечие становище.” (Виж: Иалямуль-Мувеккиин, 1 / 7)

"Отричам се от моите становища, които не са в съответствие с хадисите на Пратеника /салеллаху алейхи ве селлем/  и приемам  хадисите.” (Абу Нуайм в Хилйетуль-Евлия, 9 / 107  Виж: Иалямуль-Мувеккиин, 2 / 285)

Имам Ахмед е казал: "Не следвайте нито мен, нито Малик, нито Шафийи, нито Евзаий, нито Сеурий, а вземайте от там, от където те са вземали.” (Виж: Сифету салятин-Небийи стр. 53, Иалямуль-Мувеккиин, 2 / 201, и Ел-Kaвлюл-mуфид, 1 / 61, имам Шевкяний)

Говорейки за един слаб хадис  Имам Ибн Хазм, основателя  на захириската  школа, е записал: „Ако бе достоверен с удоволствие бих го приел и не бих го изоставил заради някакви други мнения и предубеждения.” (Виж: Ал-Mухалля, 10/408)  На друго място е написал: „Когато става въпрос за нас, ничии думи не са (категорични) доказателства, с изключение думите на Аллаховия Пророк /с.а.в.с./. Ако съществува автентично предание от Пратеника /с.а.в.с./ по даден въпрос, ние бих ме го приели и бихме се задоволили с него.” (Виж: Ал-Mухалля, 5 / 75) Това се отнася за тези, които могат да съпоставят аргументите и разграничат приоритетните становища, а не обикновените хора, които са задължени да следват учените, и Аллах знае най-добре.

Автор: Мр. Сафет Кудузович
Превод: Али Тузлин