Билял ибн Раббах

Билял ибн Раббах, първият муеззин на Исляма е бил един от най-доверените и лоялни сподвижници на Пратеника Мухаммед /с.а.с./. Бил е истински образец (модел) на морала и обичаите на Исляма. Той изпитвал безкрайна любов към Пратеника /с.а.с./ и бил дълбоко отдаден на Исляма. Бил един непоколебим враг на неверниците и идолопоклонниците, но тук не се включват лични чувства. Дълбоко презирал неверниците, защото те били врагове на Исляма и Пратеника /с.а.с./.

Обикновено е познат като „БИЛЯЛ ХАБЕШИ”, но всъщност неговите  отличителни черти не били идентични с тези на Хабешитите или Зангите. Неговият цвят на лицето бил черен, но косата му не била къдрава, а гъста. Всъщност, цвета на лицето му бил тъмно кафяв. Тялото му било  високо и стройно с изпъкнали гърди (издаден гръден кош) . Бузите му били слаби, а носът му не бил чип. И така,  както историците смятат, той не е чист абисинец.  Баща му бил арабин, а майка му абисинка.  Името на баща му е Раббах, а майка му била наричана Хамама. Вероятно Хамама била робиня от Мекка или Сарат, Сарат е град между Йемен и Абисиния. Някои историци твърдят, че е роден в Мекка, но по-голяма част от историците смятат, че е роден в Сарат. Вторият възглед изглежда по-приемлив, тъй като е имало смесена раса(племена) в Сарат.

Също така има разлика в мненията за рожденната му дата. Според някои историци, той е роден 53 години преди Хиджра, а според други е роден 43 години преди Хиджра, като второто виждане изглежда е по-предпочитано.

Билял /р.а./ бил отгледан в Мекка в едно добре известно племе от Курейши, наричано Ебу Джама. По време на невежеството, членовете на това племе били смятани като експерти в хиромантията  - четенето по линиите на ръцете. Също така гадаели със стрели. Това племе имало постоянен спор с Бену Абд Манаф, защото, когато имало конфликт между Бену Абд Манаф и Бену Абд Дар, те заели страната на последното. Другите муеззини на Пратеника /с.а.с./ - Абу Мехзура и Амр ибн Умм Кулсум – също били отгледани в племето Абу Джама. Трудно е да се уточни дали това е било случайност или заради мелодичността и хармонията на гласа.

Не е известно със сигурност кой точно сред племето на Бену Джама е бил господар на Билял и негов баща. Някои са писали, че е бил роб на знатна жена от това племе, докато други твърдят, че вдовица, близка до Абу Джахл била негова господарка. А други са писали, че е бил роб на Умайа ибн Халеф.

Билял /р.а./ имал истинска ненавист към обичаите и практиките, преобладаващи по време на невежеството. По това време хората били отдалечени от добрия морал, милост и други хуманни черти, а измамата станала тяхна втора природа.

Аллах надарил Билял с добродетелен (праведен) характер и той останал верен на него до края на живота си. Затова той с готовност сграбчил отговорността да бъде Муеззин на Пратеника на Аллах /с.а.с./, когато излязъл с посланието за Единството и Единостъщието на Аллах. Установен факт е, че Билял /р.а./ не приел Исляма, заради някакви светски мотиви или спокоен живот от мъченията на робския живот. Точно обратното, с приемането на Исляма, той подтикнал себе си към двойно и тройно по-глеми мъки. Имал само една цел във възгледа си и това била да спечели задоволството на Аллах. Аллах озарил сърцето му със светлината на вярата. Оттогава той издържал на всякакъв вид жестокост със забележително търпение и сила на духа. Според неговата природа било да приеме Истината безрезервно.  Скоро той чул ясния повик (покана) за приемане вярата в Единия Аллах и равенството на всички човешки същества, уповестени от Най-възвишената личност от най-уважаваното семейство, Бену Хашим, и той изведнъж дал положителен отговор.  Сърцето му било чисто като огледало, било изпълнено с чувство на обич, искреност, покорство и преданост. Тази мисъл прекосила сузнанието му като светкавица, че човекът, който иска да ликвидира класовите различия, с цел да постави господар и роб равни, бил един мъж, който принадлежал към най- висшата класа в Мекка. Сега той бил твърд  защитник на равенството на всички човешки същества, не може да бъде друг освен Истинския  Пратеник и Пророк на Създателя. Трябва да е мислил, че е невъзможно било за една личност, която се радвала на огромна популярност в цяла Мекка и вдъхваща голям респект във всеки един  човек и племе в Мекка, да рискува да загуби тази своя популярност и репутация, освен ако тази личност е Пратеникът на Господа, който не прави разграничение между високият и ниският, богатият и бедният, арабина и не-арабина.

                Тези, които са приели Исляма в началото, освен малко, в повечето случаи са били слаби и безпомощни. Нямали поддръжници и симпатизанти. Така, че неверниците ги подлагали на безкрайни и нечовешки мъчения. Връзвали мюсюлманите с въжета за краката и ги влачели по каменистия пясък на пустинята. Събличали бедните и нуждаещите се мюсюлмани и ги хвърляли на изгарящия пясък и често зачервените въглени и поставяли тежки камъни на техните тела. Карали ги да стоят прави на палещото слънце. Билял също бил измъчван по този начин. Искали от него да направи изказване, което подхождало на целта на неверниците, но той показал непоколебимост, самоконтрол, търпение  и упоритост.  Те използвали всякакъв вид жестокост, за да отклонят Билял от Правия път, но не успяли. Нямало заплаха, която да не била използвана срещу него, и нямало форма на мъчение, което неверниците не извършили към него, но Билял /р.а./ на фона на всичко това се придържал твърдо към своята вяра. В отговор на всички техни насилия и мъчения, той казвал:”Няма друг Бог освен Аллах.” Господарят на Билял Умайа ибн Халеф бил най-големият мъчител. Напук на всички тези мъчения, Билял изричал : ”Един, Един (Аллах е Един, Аллах е Един)”. Когато мъчителите му поискали от него да уважи това, което те казват, Билял отговорил : ”Не, езикът ми не е предназначен да изрече това, което казвате.”

Според историческите данни, господарят на Билял често го връзвал, събарял го на земята, хвърлял камък и сплашен се криел от него и казвал: ”Твоите богове са Лат и Узза, така че засвидетелствай вярата си в тях.” Но той продължавал да изрича „Ехад, Ехад.” Неверниците вързали въже около врата му и разрешили на уличните калпазани да го влачат между двата хълма на Мекка. Дори при тези сурови мъчения, езикът на Билял повтарял само една дума „Ехад, Ехад”. Затова неверниците го изкарали на силната жега и го разпнали на изгарящия пясък. Един тежък камък бил сложен върху него (тялото му), а той продължил да изрича думата: ”Ехад, Ехад”.

Един ден Абу Бекр Сиддик видял тежкото положение на Билял /р.а./ (достигащо до сърцето) и дошъл да го спаси. „Колко време ще угнетявате бедния човек?”, казал Абу Бекр на господаря на Билял и го откупил, плащайки една укиа (около 23 грама злато) на неговия господар.  След това Сиддик обявил Билял /р.а./ за свободен човек.  Изтърпявайки всякакъв вид жестокост и унижение по пътя към любовта на Аллах и Неговия Пратеник /с.а.с./, Билял /р.а./ станал един пример и силен лъч светлина до края на този свят за търсещите Истината и Праведността.  Той знаел последиците от отказването от идолопоклонничеството и приел Предаността към Единия Бог Аллах, така че още по-дълбок станал отпечатъка на праведния живот и несравнимия морал на Благочестивия Пратеник /с.а.с./ върху неговото сърце, така че каквато и да била жестокостта на мъченията и насилието, не би могла да го заличи.

Някои историци посочват, че когато цената за Билял трябвало да бъде платена, господарят на Билял я увеличил от 7 на 9 укии, а Абу Бекр му казал: „Дори ако увеличиш цената на 1000 укии, аз определено ще го купя.”

Посочва се, че Сиддик купил Билял след съвет от Пратеника на Аллах /с.а.с./, и че Пратеника /с.а.с./ му предложил половината от цената, за да облекчи товара на Сиддик. Но Сиддик поискал прошка от Пратеника /с.а.с./, защото не приел това предложение и сам освободил Билял. След това назначил Билял /р.а./ за свой търговец. По - късно на Билял било предложено да служи на Пратеника /с.а.с./. Когато Пратеника /с.а.с./  получил разрешение за преселние на  неговите сподвижници, Билял заедно с другите сахаби на Благочестивия Пратеник /с.а.с./, се преселил към Медина. В Медина, Билял живял в една и съща къща с Абу Бекр и Аамир ибн Фахира. В Медина, когато Пратеника /с.а.с./ побратимил Мухаджирин и Ансар, Билял и Абу Рувейха /р.а./ станали братя един на друг.Това пояснява, че Абу Рувейха не е кръвният брат на Билял /р.а./.

Както в Мекка, така и в Медина, Билял не се отделял от Пратеинка /с.а.с./. Винаги придружавал Пратеника /с.а.с./ във всички Свещени битки (войни), които се случили по време на живота на Пратеника /с.а.с./. Също така останал с Пратеника /с.а.с./ по време на всички пътувания, които предприел. Поради тази причина той е определен като първият Мюсюлманин на Пратеника /с.а.с./.

 Билял /р.а./ продължил да бъде Муеззин в Джамията на Пратеника /с.а.с./, докато Пратеника /с.а.с./ не напуснал този свят, заради неговия дом на Небето.  Той бил преппочитан пред всички Муеззини по времето на Пратеника /с.а.с./, като причината за предпочитането му била предимството му във вкопчването (привързаността) му в Исляма, хубавият му и мелодичен глас и отличната му реч. Когато четял призива за молитва (езан) и желаел да информира Пратеника /с.а.с./, че времето да води молитвата е настъпило, заставал до вратата на стаята на Пратеника /с.а.с./ и извиквал: „Бързай за молитвата, бързай към спасението (благополучието), о, Пратенико на Аллах, молитва (саля). Чувайки тези негови думи Пратеника /с.а.с./ идвал да води молитвата.  Билял изричал Икама, преди да започне молитвата. Докато отивали за  Салатул Еид или Салятул Истиска (молитва за дъжд), Билял вървял пред Пратеника /с.а.с./, държал едно копие и го забивал в земята един или два ярда (приблизително метър или два) от мястото, където Пратеника /с.а.с./ желаел да води  молитвата на джемата (групата). Копието било едно от тези три, изпратени от Краля на Абисиния в знак на уважение  към Пратеника /с.а.с./. Пратеника /с.а.с./ подарил едно от трите копия на Умар /р.а./ и задържал третото за себе си. Затова  (по този начин) Билял имал честта да държи копието на Пратеника /с.а.с./ през целия му живот.

Следва продължение...