بِسْمِ اللّهِ الرَّحْمَنِ الرَّحِيمِ |
Тайната на една усмивка
Тя дойде при мен с усмихнато и сияйно лицце, покани ме на религиозна церемония, която се провежда всяка година. Най-добрите шейхове и лектори са поканени да изнесат лекции на тази церемония. Нещото, което привлече вниманието ми, беше нейната малка възраст,усмивката на задоволство в очите й и нейното поразително щастие, докато тя разпалено изброяваше броя на присъстващите на ежегодната церемония. Тя можеше да види, гледайки в очите ми и да чуе въпросите, заседнали в съзнанието ми. Каза ми, усмихната: „Не се изненадвай, защото не бях ревностна преди няколко години, а бях като останалите момичета в днешни дни. Не ми пукаше за нищо, освен за себе си, какво чувствам, как да се чувствам щастлива и как всеки да ме глези. Откъсвах се от света с приятели: шегите им и интересните им чатове, които ме изпълваха с радост, представях си, че вървя по пътя на моето щастие. Това беше живот, който изкарах вътре в себе си, вслушвайки се само в неговите шум, врява и безкрайни желания. Не ми пукаше много за тези, които живееха толкова бедно или умираха, стенейки без да има лекарства, или оставените гладни деца. Чувствах тъга, да, но на моменти, после се връщах към силния физиологически зов, карайки ме да забравя бързо. Не ме беше грижа за тревогите, защото не бях създадена за тях? Майка ми се разболя от неизлечима болест, което изненада всички, а няколко месеца по-късно тя почина и остави всичката тъга, която беше заседнала в сърцето ми; сърцето, което се забавляваше. Това ли беше истинският земен живот: едно късо време и си заминаваш? Докато бях в това състояние я видях на една от религиозните сесии, които посещавах след смъртта на майка ми. Сигурно ме утешаваше или отговаряше на въпросите, които бях пропуснала относно религиозната материя. Видях я, движеща се като красива пеперуда, организираща трафика, насочвайки ги към техните места и раздаваща им касети и листовки заедно с една усмивка на нейното детско лице, а очите й бяха изпълнени с ентусиазъм. Приближих се до нея и я попитах: с какво се занимаваш? Отговори ми с усмивка: Доброволка съм. Излязох от лекцията с нейния образ в съзнанието си, след като разбрах истината. От този момент, аз реших да приема избора на тази професия, която носи толкова щастие и доволство на всеки. А сега, разбрахте ли тайната на моят усмивка? Хана’ Рашад
|