Липсващите съставки

 

Липсващите съставки: Доброта и нежност

Веднъж присъствах на Петъчната молитва в една джамия. В един ъгъл отзад, забелязах две млади момичета, седящи едно до друго, шепнейки и кикотейки се през по-голямата част от хутбето(проповедта). Беше малко разсейващо, но никой не го направи проблем, освен една по-възрастна жена, която бе вперила гневен поглед в тях през цялото време. След като молитвата свърши, тя се запъти към тях и се извиси над малките им тела.”НЕ МОЖЕ ДА ГОВОРИТЕ ПО ВРЕМЕ НА ХУТБЕТО!!!” извика тя. Можехте да видите голямото унижение по лицата на тези момичета, наведоха глави и започнаха да надзъртат към всички които гледаха неудобната сцена. След вербалния бой на тази жена, разбрах, че непосредствената вреда от такъв контрол  е такава, че тези момичета едва ли щеше стъпят повече в джамията отново.

Боли ме да виждам какво агресивно поведение се насочва към наши сестри и братя, всичко в името на коригирането грешки, или повеляването на добро и забраняването на зло.Исляма не е религия със стриктен код на правилата, които трябва да бъдат наложени над хората. Забравяме, че общуваме с достойни човешки същества, които имат деликатни души, сърца, емоции и чувства. Те не са неодушевени предмети във фабрика за колани, където може да бъдат оградени, изчистени и полирани, така че да излезе перфектния „халял” краен продукт . Всеки човек има своя уникална история, а всяка история има своите усилия и трудности; някои хора може да са приели религията или тъкмо са започнали да я изучават. Други може да не са имали родители, които да ги научат на Ислям, или пък родители, които са им налагали религиозни практики, докато не са се почувствали задушени и ограничени. Има също така хора, които се чувстват изгубени и търсят напътствие, има и такива, които са извършили големи грехове и искат опрощеие.

Всички тези хора имат едно общо нещо: искат да се чувстват обичани и приети.  Те не искат да бъдат унижавани или да се гледа на тях отвисоко. Те искат към тях да се отнасят с търпение, искат сигурна, подходяща среда, за да израснат. Искат да виждат топлина, подканящи усмивки, които да ги приближават към Аллах и към ислямското общество.  Те искат мили окуражаващи думи и подкрепа, която да ги вдъхнови да следват пътя на Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ в техните молитви, слова и характер. Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/  никога не е „подслаждал” истината и не е спирал призива към пътя на Аллах /Субханеху уе Теаля/. И все пак, подходът му е бил мек, нежен, което прави посланието му така приятно и задоволяващо душата. Куранът свидетелства:
„По милост от Аллах ти се смекчи спрямо тях. А ако беше груб, с жестоко сърце, щяха да се разотидат от теб. Извини ги и моли за опрощението им, и се съветвай с тях по делата! ”/Али Имран,3:159/

Вижте прекрасният съвет на Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/: „Правете нещата лесни и не ги правете трудни;и поднасяйте радостни вести и не прогонвайте хората.” /Бухари/

Също така той /саллеллаху алейхи уе селлем/ е направил нежността разкрасяващ компонент на всичко: „Няма нещо, в което да има нежност и тя да не го разкраси и няма нещо, в което да липсва нежност и то да не бъде погубено.”/Муслим/

Даряваме подаръци на хората, защото ни е грицжа за тях; това е един от начините да покажем любов, признателност и благодарност. Също така избираме подаръци, които ще зарадват хората или които биха подобрили качеството на техния живот. Можете ли да си представите, как казвате на някого: „Хей, имам подарък за теб.” И след това го захвърляте в лицето му, оставяйки го обиден и да не иска да има нещо общо с вас или да не иска вашия подарък? Мислете за нашите усилия за да’уа (призив) и съвети като за подарък. Искаме хората да обичат Аллах /Субханеху уе Теаля/ повече и да развием непреодолимо желание в сърцата да го възхваляват, така че да могат да постигнат успех в този живот и на Ахирета. Ако искаме подаръците ни да бъдат приети любезно – ако искаме хората да кланят на време, или да спечелят пълната награда на Петъчната молитва, слушайки тихо, или да бъдат по-скромни, или да изоставят лошите навици – трябва да поднесем тези подаръци по-елегантно и да ги украсим с нежност и любящ тон.Ако целта ни е да удовлетворим Аллах, а не да покажем мускули от знание или да потъпкаме хората, за да подсилим егото си, решаващо е да отделим толкова много, ако не и повече внимание на това как изказваме думите си, а и това какво казваме.

Има и друг проблем от другата страна на спектъра: някои хора отделят такова голямо внимание на чувствата на хората, че се въздържат напълно от даването на съвет.Те самите може би се страхуват да не бъдат отхвърлени, да не причинят конфликт или че няамат достатъчно знания.  Също така може да се чувстват не на място, за да започнат да посочват грешките на другите, защото те самите са грешни мчсчлмани. Тук е важно да си спомним думите на Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/: „Който види нещо грешно, нека да го поправи с ръце. Ако не може, то /нека говори срещу него/ с език. Ако не може, тогава /да го намрази / със сърцето си и това е най-слабата вяра.” /Муслим/

Куранът също така казва, че хората са в загуба, освен онези, които /Освен онези, които вярват и вършат праведни дела и се съветват взаимно за истината(т.е. наставляват се да извършват всички видове добри дела (Ел-Ма’руф), които Аллах е заповядал, и да се въздържат от всички видове зли дела (Ел-Мункер), които Аллах е забранил), и взаимно се наставляват за търпението ( за страданията, злото и  неправдите, които може да срещнат проповядвайки религията на Аллах./ /Ал-Аср, 103:3/

Част от това да бъдем от една Умма (общност) е да се грижим за взаимоотношниеята между нашите братя и сестри с нашия Съдател, да ги подкрепяме в религиозното и духовното им израстване. Също така, основите на религията са известни, така че не се изисква мн знание да окуражиш извършването на добри дела. (Трябва да се отбележи, че ако има оправдаващо правно различие в мненията сред учените относно определени въпроси, ние не можем да порицаваме другите, защото следват мнение различно от нашето собствено.) Нашият обичан Пратеник /саллеллаху алейхи уе селлем/ ни съветва: „ Предайте от мое име, дори и само един айет!” /Бухари/

Няма съмнение, че активото призоваване към пътя на Аллах е трудно.  Хората обикновено са несигурни относно техните недостатъци, и не се радват да имат пред себе си огледало, което изтъква техните слабости. Някои хора може да отговорят на нашия съвет нетактично или дори грубо, карайки ни да се чувстваме подценени или отхвърлени понякога. Това е често срещана тема, дори и при хора, отдали живота си на призива. Вижте историите на пророците и пратениците, и как те са издържали критиките и отхвърлянето на техните народи. Били са подигравани, осмивани и физически нападани, но не са се отказали никога. Стойността на предаването на посланието тежи повече от физическите и емоционални болки, всяка от тях преживявана индивидуално.

Ключът при съветването на хора е да се намери баланс. Насърчаването към Аллах – съзнание и благочестие е достойно за похвала, но трябва да бъде украсено с тактичност, доброта и смирение. Хората имат нужда да чувстват, че ни е грижа за тях, а не само да бъдат съдени и критикувани.  За да могат хората да почувстват тази позитивна, любяща енергия, трябва искрено да  целим удовлетворението на Аллах и да искаме най-доброто за Неговите раби. Важно е да запомним, че в крайна сметка напътстивето идва от Аллах. Ако посадим семената в хората нежно, никога няма да разберем ако и кога Аллах ще накара тези семена да поникнат и евентуално да дадат плодове. Ползата остава, въпреки, само посаждането на семената, независимо от резултатите. Ако Аллах ни използва да приближи хората към Неговия път, и ние успеем в отношението към хората с благост, милост и състрадание, нашата награда е сигурна при Аллах, с Негово позволение.

Naiyerah Kolkailah

www.wathakker.net