بِسْمِ اللّهِ الرَّحْمَنِ الرَّحِيمِ |
Покаяние Тази статия е извадка от ново ислямско списание, наречено „Ед-дауа илеллах: Призивът към Аллах”, бр. 1 г.1
Думата Теуба (покаяние) на литературен арабски език означава (да се завърнеш обратно). В ислямския контекст тя е свързвана с акта на изоставяне на товам което Аллах е забранил и връщане към това, което Той е заповядал. Субектът на покаянието е онова, което засяга всички хора, които вярват в Бог и е жизненоважно за мюсюлманите да го разберат, защото нашето спасение на Ахирета е в зависимост от нашето покаяние пред Аллах, както се казва в заповедта на Аллах: „... И се покайте пред Аллах всички, о, вярващи, за да сполучите!” В сура Ел-Бакара Аллах ни казва: „Наистина Аллах обича каещите се и обича пречистващите се.” /Бакара (2):222/ Това показва колко приятно е за Аллах нашето покаяние. Също така Пратеника /саллелллаху алейхи уе селлем/ ни дава пример за това колко приятно е за Аллах нашето покаяние в достоверен хадис, в който той /саллеллаху алейхи уе селлем/ казва: Опитайте се да си представите вашата радост, ако внезапно намерите всичко, което някога сте притежавали , след като сте зигубили всяка надежда, че ще получите това, което сте изгубили. Тогава си помислете, че радостта на Аллах е дори по-голяма от тази, когато Негов роб му се покае. Толкова много, че ако човек спре да се покайва пред Аллах, Той ще ни замени с друго създание, което ще се обръща към Него за опрощение. Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ казва: „Ако не извършвахте грехове, Аллах щеше да ви унищожи и да ви замести с други хора, които ще извършват грехове, ще молят Аллах з аопрощение и Той ще им опрости.” (2) Проблемът с много от нас днес е, че не се страхуваме от Аллах, което означава, че не мислим за неподчинение към Него и затова попадаме в грях, от което не се поучаваме истински. Затова вероятно трябва да помислим върху изказването, което Ибн Мес’уд /радиеллаху анху/ направил: „Вярващият вижда греховете си като че ли е седнал в подножието на планина, страхувайки се , че тя може да падне върху него, докато слабият човек мисли за греховете си като за муха, прелитаща пред носа му и той само замахва така (и преместил ръката над носа си, за да покаже).” (4) НИКОГА НЕ СЕ ОТЧАЙВАЙ Някой може да каже: „Искам да се покая, но греховете ми са твърде много.” Но Аллах казва: „Кажи: „О, раби Мои, които престъпвате в ущърб на себе си, не губете надежда за милостта на Аллах! Аллах опрощава всичките грехове /щом се покаете/. Той е Опрощаващия, Милосърдния.”” /Ез-Зумер (39):53/ Затова никога не трябва да губим надежда или да спрем да се молим за опрощението на Аллах. Неговата важност ни е показана в хадис, в който Пратеника /саллеллаху алейки уе селлем/ казва: „О, хора! Обърнете се към Аллах, покайвайки се молете за Неговото опрощение, защото със сигурност аз се покайвам по сто пъти на ден.” (5) Покаянието е един велик акт на обожание (ибадет), което може д аизтрие изцяло всички наши грехове, както Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ казва: ЕДИНСТВЕНО АЛЛАХ МОЖЕ ДА ОПРОЩАВА ГРЕХОВЕ Опрощението за нашите грехове не е нещо, което идва автоматично, то е нещо, което трябва да се търси с искреност и с чувство. Също така трябва да запомним, че единствено чрез Милостта на Аллах всеки ще влезе в Дженнета. Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ съветва: „Вършете добри дела както подобава, искрено и умерено и с радост, защото ничии добри дела неще го вкарат в Дженнета.”Есхабите попитали: „Дори и ти ли, о, Пратенико на Аллах?” Той /саллеллаху алейхи уе селлем/ отговорил: „Дори и аз, ако Аллах не ме дари с Неговата прошка и милост.” (7) Затова в Исляма, спасението почива на вяра (която включва), добри дела и надежда в Милостта на Аллах, комбинирани всички по уникален начин, който не може да бъде открит в никоя друга религия и система. Още нещо, единствено Аллах може да опрости нашите грхове и не се нуждае Той от посредник. Доказателството за това е в една дуа, на която Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ научил неговия най-близък есхаб Ебу Бекр. (8) „О, Аллах, наистина съгреших и никой не може да опрощава грехове освен Теб.” (9) Затова пълна загуба на време е искането на опрощение от хората, като „светци”, набожни хора или дори от Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/. Аллах казва в отговор на хората, вършещи такива неща: „Онези, които зовете вместо Аллах, са раби, подобни на вас. Призовете ги, нека ви откликнат, ако говорите истината!” /Ал-Араф (7):194/ Важно е, никога да не се отчайваме от Милостта на Аллах –никой грях не е прекалено голям, за да бъде опростен...или пък прекалено малък. Както един Селеф (набожни предци) казва: „Не гледай нищожността на твоите грехове, а мисли за величието на Този, на Когото си се възпротивил (се възпротивяваш).” (10) Бележки:
|