بِسْمِ اللّهِ الرَّحْمَنِ الرَّحِيمِ |
Любов, страх и надежда Списание Ад-Дауа илеллах Едно от най-прекрасните неща относно концепцията за ибадета (богослуженето) в Исляма е истинският уникален начин, по който той комбинира чувствата любов, страх и надежда в сърцето на раба на Аллах. Разбирането на това как да комбинираме тези три качества в ибадета към Аллах е едно от най-съществените неща, които всеки мюсюлманин трябва да проумее не напоследно място, защото всяка секта, която е излязла от Правия път е била заблудена по въпроса за ибадета. Отклонението на другите религии в това отношение е ясно за всички: „Бог е любов! Иисус е любов!”, казват християните, отричайки се от факта, че трябва да се боим най-много от Аллах. А що се отнася до евреите, то техните сърца са изпълнени само с надежда; надежда, че Огъня няма да ги достигне никога, тъй като те са били „Избраният народ”. В Исляма, обаче, нито един ибадет не е завършен напълно без наличието на всичките три качества: любов към Аллах, надежда в Неговата Милост и страх от Неговото наказание. Поразмишлявайте върху първата сура от Курана –Сура Ел-Фатиха – и ще откриете това за себе си. Айет 1: „Възхвалата (и благодарността) е за Аллах, Господа на всички светове.” В този отварящ айет на Курана, ние имаме ЛЮБОВ към Аллах и всеки път, когато четем този айет ние засвидетелстваме нашата любов към Аллах. Ще попитате как така? Така е, защото в този айет ние приемаме, че Аллах е нашият Рабб и Раббът на всички светове. Обикновено думата „рабб” се превежда като „Господа”, но този превод не прави обосновка на това име на Аллах и не обхваща всички значения, които името носи. В действителност, Рабб означава, че Аллах е Създателя на всяко нещо; Той поддържа и изхранва всичко; Той дава живота и смъртта; всяко добро, което имаме е от Него, всичко зависи от Него и нищо не може да се случи без Той да е пожелал. Нещо повече, за мюсюлманите Той – Рабба- е Единственият, който ни напътва на Истината и ни е дарил с добър морал и поведение. И така, когато ние засвидетелстваме, че Аллах е нашия Рабб, то ние признаваме, че Той е Единствения, който ни е дал толкова много благодати – толкова много, че ако се опитаме да ги преброим, няма да можем да го сторим. Тогава как може да не изпитваме ЛЮБОВ към Него? След всичко това, ние всички обичаме тези, които са мили към нас или ни правят подаръци. И затова Пратеника на Аллах /саллеллаху алейхи уе селлем/ окуражава мюсюлманите да си разменяме подаръци, защото това помага за заздравяването на връзката помежду ни и поражда на любов един към друг. Той /саллеллаху алейхи уе селлем/ казва: „Подарявайте си подаръци един на друг, ще се заобичате.” /1/ Представете си ЛЮБОВТА, която трябва да имаме към нашия Рабб, който ни е дал всичко; хубави семейства, подслон, сигурност, храна, здраве и най-вече Напътствието на Исляма и Сунната. Трябва да бъдем изумителни в нашата любов към Него. Затова ние Го прославяме и Му благодарим и изричаме: „Всичката прослава (и благодарност) е за Аллах, Раббил ‘аалемин.” Айет 2: Рахман (Всемилостивия), Рахим (Милосърдния).” В първият айет на Сура Ел-Фатиха, Аллах е споменал, че Той е Рабб. В този айет две от Неговите прекрасни имена са споменати: Ер-Рахман и Ер-Рахим. Ер-Рахман означава, че Той е Най-Милостивия. Ер-Рахим означава, че Той е Даряващия милост, с други думи Неговите действия са изпълнени с Милост и Той показва Милостта на Неговите творения. /2/ Когато споменаваме тези две имена на Аллах, тогава ние имаме НАДЕЖДА. Тъй като Той е Единствения, който е изпълнен с Милост и ние се надяваме, че Той ще ни опрости нашите грешки и недостатъци. Никога не трябва да губим надежда, защото Аллах казва в Курана: Необходимостта от това да имаме СТРАХ в нашия ибадет е показана в следващия айет на Сура Ел-Фатиха. Айет 3: „Владетеля на Съдния Ден.” Когато четем този айет си напомняме за Съдния Ден – този страшен Ден, когато цялото човечество ще застане пред Аллах ... голи, необрязани и боси. На този ден всеки човек ще застане пред Аллах и ще му бъде направена сметка на неговите грехове, знаейки че няма да скрие дори и най-малкото деяние от Аллах: „Който извърши добро, дори с тежест на прашинка, ще го види. И който извърши зло, дори с тежест на прашинка, ще го види.”/99:7-8/ Така, че когато четем този трети айет от Сура Ел-Фатиха, ние си напомняме за този Съд и отговорността, а това трябва да предизвика у нас чувство на страх – че може би нашите лоши дела ще бъдат твърде много и че ще бъдем отговорни за тях – Аллах да ни пази от подобна съдба. Тогава идва следващия айет, за да кажем: ” Единствено на теб служим”, т.е. изтъкваме, че нашият ибадет (нашето служене) е само за Аллах. А как Му служим? С ЛЮБОВ, НАДЕЖДА и СТРАХ. И за да реализираме тези каества, ние се нуждаем от помощта на Аллах, така, че казваме: ” Теб за подкрепа зовем.”
Бележки:
продължава... |