Любов, страх и надежда

Списание Ад-Дауа илеллах

Част втора

Удивителен баланс

След разбирането на необходимостта от това да имаме любов, надежда и страх в нашия ибадет, следващият върпос, който възниква нормално е в какви пропорции трябва да бъдат представени тези качества в нашия ибадет? Отново се обръщаме към Курана за отговор.

„И Го зовете със страх и копнеж!” /7:56/

„И напускат постелите си, и със страх и копнеж зоват своя Господ...” /32:16/

Така че и страха и надеждата трябва да бъдат представени  в нашите сърца в равни пропорции. Енес /р.а./ предава, че Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ влязъл при младо момче, което било на смъртен одър. Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ го попитал: „Как си?” Момчето отговорило: „О, Пратенико на Аллах, намирам се между надеждата в Аллах и страха за моите грехове.” Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем казал: „Така тези две качества не се обединяват в сърцето на един раб, освен Аллах да му даде това, за което се надява и да го предпази от това, за което се страхува.”/3/

Затова, когато и да направим добро дело, трябва да се надяваме, че то ще бъде прието от Аллах, но в същото време трябва и да се страхуваме, че то може да не е достатъчно и че доброто дело не е било прието. Също и когато грешим, трябва да се надяваме, че Аллах ще приеме нашето покаяние и ще ни опрости, но трябва и да се страхуваме, че може да ни бъде държана сметка за това.

Този баланс трябва да е отразен и в нашата Дауа /призив/ (което съще е ибадет). Така, че когато приканваме другите към Истината, не трябва да им оставяме впечатлението, че  „не трябва да се притесняват за нищо” или да им внушаваме, че „те са проклети завнаги”. По-скоро трябва да комбинираме предупреждението с окуражаване. Трябва да ги осведомим за ужаса на Огъня и да им кажем за благата на Дженнета. Точно както Аллах ни казва в Курана:

„...Твоят Господ е бърз в наказанието. Той е опрощаващ, милосърден.” /7:167/

А учените в Исляма са казали: „Този, който служи на Аллах само с надежда е мурджи’и. Този, който служи на Аллах само със страх е Харурии /Хариджии/.  А този, който служи на Аллах само с любов е Зиндек /т.е. Суфи, Християни и т.н./ Но този, който служи на Аллах със страх, любов и надежда е Муеххид Му’мин / вярващ върху Теухида/.” /4/

Мурджиите са били секта, която се появила през първия век на Исляма. Хората от тази секта вярват, че греховете не влияят на вярата, т.е. няма значение какви грехове е извършил един човек, неговият иман /вяра/ е пълна и завършена. Те служат  на Аллах само с надеждата, че само заради това, че вярват, че ако някой повярва и засвидетелства Исляма, то той ще влезе в Дженнета, независимо от неговите дела.

За съжаление, в днешни дни често срещаме подобна нагласа и сред много мюсюлмани, затова се намираме, толкова често да се опитваме да съветваме някого да се обърне към Вярата и да изостави греха, той посочва сърцето си и казва: „Аллах знае какво е в сърцето ми.” или „Аллах опрощава.”, или нещо подобно.

Що се отнася до Хауаридж, те служат на Аллах само със страх, само защото държат на това, че всеки, който извърши голям грях е неверник и затова ще остане в Джехеннем завинаги. Това разбира се е неприемлива крайност и отклонение от правия път. Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/ казва:

„Имало двама мъже от Бену Исраил, които били изпитани. Единият извършвал грехове а другият бил постоянен в ибадета си. Онзи, който бил постоянен в ибадета си, когато видел другия в грях продължавал да му казва: „Въздръж се.” Така един ден го намерил да извършва грях и казал: „Въздръж се.” А дургият отговорил: „Остави ме, заради моя Господ, да не би да си изпратенда ме наблюдаваш?”. Казал:” Кълна се в Аллах, Аллах никога няма да ти прости и няма да те въведе в Дженнета.” След това техните души били взети и били докарани и двамата пред Господа на световете. Аллах казал на този, който бил постоянен в ибадета: „Имаше ли Знание за Мен или имаше имаше някаква сила в това, което е в Моите ръце?” А на грешника казал: „Върви и влез в Дженнета с Моята Милост!” А на другия казал: „Хвърлете го в Огъня!” Ебу Хурейра /р.а./ казва: „Кълна се в Онзи, в чиито Ръце е моята душа!Той изрече дума, която унищожи този и отвъдния свят за него.” /5/

Затова ние трябва никога да не казваме на никого, че той или тя е „загубена кауза” или „прокълнат” или нещо подобно, защото това е голям грях. Обаче, трябва да се страхуваме за тези, които извършилиголеми грехове, защото те са заплашени с наказание в Курана и Хадисите.  И все пак Аллах решава кои ще накаже и на кои ще опрости.
Зиндеките – или еретиците – са групи, като повечето от Суфии, които са станали като християните и са съкратили религията само до „любов” и всички техни слова и мистични практики са концентрирани върху развиването на по-голяма „любов”.

Повече от ясно е как дисбаланса в едно от трите качества на ибадета може да доведе до голямо заблуждение и отклонение от Правия път. Затова е важно за всеки мюсюлманин да комбинира тези три качества в своето сърце както подобава. Както беше споменато по-горе, страха и надеждата трябва да бъдат в равно съотношение, а що се отнася до любовта, то тя трябва да преобладава. Както Фудейл ибн Ияяд /рахимехуллах/ казва:

„Любовта е по-добра от страха. Страха ни спира от извършването на грехове, а любовта ни кара да правим това, което ни е заповядано с отворено сърце.” /7/

Молим се  Аллах да ни дари с това, за което се надяваме и да ни предпази от това, от което се страхуваме. И нека селяту селяма да бъде върху нашия Пратеник Мухаммед /саллеллаху алейхи уе селлем/, неговото семейство, неговите  есхаби и върху онези, които следват Напътствието до Последния ден.

 

Бележки:

3.Записан в Сунен ет –Тирмизи и Сунен ибн Мадже и определен от Шейх Албани в Ехкям ел Дженаиз (№2) като достоверен.

4.Цитиран от Ибн Реджеб в Ел-Техуииф минен-Нар.

5. Записан в Сунен Ебу Дауд (англ. превод том 3, стр.1365, № 4883). Виж Сахихул Джами (4455) от Шейх Албани.

6. Това е било мнението на повечето от Селеф. Фудейл ибн Ияяд казва, че когато някой е здрав и добре, то страха трябва да преобладава, но когато е неизлечимо болен, то надеждата трябва да преобладава – така всеки трябва да се стреми да прави добро, когато е добре и да не се отчайва от Милостта на Аллах, когато е неизлечимо болен. /Ел-Техуииф минен-Нар/

7.Предаден в Ел-Техуииф минен-Нар от Ибн Реджеб. Трябва да се отбележи, че някои учени смятат, че страха е по-добър от любовта. И Аллах знае най-добре.

islamworld.net