Ебу Талха: Бейруха

Пренася Енес ибн Малик:

Ебу Талха имаше най-големия брой фурмови палми сред ансарите в Медина. Най-ценното в неговия имот за него беше градината Бейруха, която гледаше към Джамията на Пратеника /саллеллаху алейхи уе селлем/. Пратеника на Аллах /саллеллаху алейхи уе селлем/ влизаше в нея и пиеше от прясната й вода. Когато беше низпослан айета „Не ще се сдобиете с праведността, додето не раздадете от онова, което обичате. А каквото и да раздадете, Аллах го знае.” /3:92/, Ебу Талха стана и каза...
„О, Пратенико н а Аллах! Аллах казва: „Не ще се сдобиете с праведността, додето не раздадете от онова, което обичате.”, а най-скъпото от моето богатство за мен е градината Бейруха и аз искам да я даря в името на Аллах, желаейки да бъда възнаграден от Аллах за това. Така, че можеш да я използваш, о, Пратенико на Аллах, както Аллах ти заповяда. ”

Пратеника на Аллах /саллеллаху алейхи уе селлем/ каза: „Добре! Това е нетрайно (или доходоносно) богатство.”(Абдуллах се съмнява в това, коя дума точно е била употребена.) Той каза: „Чух какво каза, но моето мнение е, че е по-добре да я дадеш на твоите  роднини.” На което Ебу Талха отговори: „Ще направя така, о, Пратенико на Аллах!” Ебу Талха раздаде тази градина сред неговите роднини и братовчеди.

Том 7,  Книга 69, Номер 515    Сахих Бухари